-  Г-н Пайл, как Ви звучи желанието на премиера Бойко Борисов България

-  Г-н Пайл, как Ви звучи желанието на премиера Бойко Борисов България да договаря със Съединени американски щати за доставки на газ?

- Аз мисля, че неговото предложение е да споделим опита си тук. Държавният департамент на Съединени американски щати има стратегия да се предизвикват доставки на американски газ в Източна Европа. За мен за бъдещето на силата е доста значимо да има диверсификация. Важно е и от кое място идва този газ. Идеята е човек да не е подвластен от една страна, от един източник на синьо гориво. Евтиният газ е значим както за потребителите, по този начин и за това да няма взаимозависимост от позиция на националната сигурност. 

- Премиерът Борисов загатна за опция Съединени американски щати да дотират доставки на полутечен газ у нас, защото той към момента е относително безценен?  

- Идеята за субсидии не е толкоз елементарна и сама по себе си е предизвикателство. Ние имаме стотици участници на газовия пазар. Президентът Тръмп приказва за дългосрочни програми на Държавния департамент, чиято цел е да се влага в инфраструктура, не за ценови субсидии. Идеята е да се инвестира в уреди, които да разрешат доставки на газ от разнообразни източници. Ключовото е да се сътвори инфраструктура. Когато имате опция за доставки отвред по света, това може да понижи цените - без да са нужни субсидии.

- Какво с изключение на инфраструктура ни би трябвало?

- На първо място би трябвало да има бистрота. Бизнес би трябвало да се прави намерено и без корупция. Законодателството би трябвало да подсигурява това. Прозрачност и конкуренция - това са основни неща. България може да развие капацитета си като разпределител на природен газ, в случай че влага и в инфраструктура за транспорт на полутечен газ. Вие сте в задния двор на Русия. Трудно е да измененията тази обстановка. В момента ние разполагаме с невероятни технологии, произвеждаме огромни количества природен газ и в случай че вашият район може да развие инфраструктура, която да одобри газ, това ще разбие съветския монопол. Съединени американски щати не се стремят да монополизират даден район, а да основат конкуренция. В този смисъл производството на повече газ е от изгода на всички. Колкото повече газ има, толкоз по-добре за района. Колкото повече участници има, толкоз повече се оказва напън върху цената и тя понижава.

Важно е да приказваме по тези въпроси, само че и да действаме, да отворим вратата, а не просто да приказваме проформа. Трябва да подсигуряваме, че тези промени ще се състоят и всички ще имат изгода от тях. Натискът от Русия е бил огромен в предишното и може би ще е подобен и в бъдеще, само че би трябвало да обсъждаме тези въпроси и да търсим решения.

- Какво бихте предложили по отношение на либерализацията на пазара на газ в България? Какъв е моделът в Съединени американски щати?

- Това е работа на българските управляващи и специалисти - те би трябвало да структурират един работещ пазар. Но у нас, в Съединени американски щати, моделът е транспарантен - ние имаме закони и работещ свободен пазар. Едно от положителните неща, свързани с администрацията на президента Доналд Тръмп, е, че той има основно схващане за това какъв брой е значимо развиването на енергетиката и изследванията за газ в Съединени американски щати. Това е сериозен контрастност спрямо предходната администрация, която направи доста, с цел да забави революцията на шистов газ в Съединени американски щати и да ограничи добива.

В резултат на напъните на нашата добивна индустрия и на ресурсите в Съединени американски щати, множеството от които са на частни терени, ние създадохме капацитет за смяна на световната енергийна карта. Има два диалога, които са в ход сега - във връзка с силата и на политиката по запазване на околната среда и във връзка с президента Тръмп и на това по какъв начин медиите го показват. Бих споделил, че е значимо да осезаем от тях посланието, като изолираме всички странични шумове. А те идват от корпоративни ползи, политици и бюрократи, както и зелени деятели, които насаждат концепцията, че положението на климата изисква нова енергийна политика, която да не е учредена на петрола и природния газ, а на нови енергийни източници.

- Как може да се насърчи газификацията за бита? Какъв е опитът в Съединени американски щати?

- Едно от значимите неща е да се заобикалят дълготрайните контракти. Вече виждаме, че доста страни не работят с такива контракти. Ако приказваме съответно за американския опит, би трябвало да отбележа, че ние нямаме държавни компании. Имаме обаче стотици дребни сдружения, които работят с тези, които създават газ - и на процедура те дефинират пазара.

При сегашната политика на президента ние ще можем да произвеждаме доста повече, в сравнение с в действителност се нуждаем. А това ще увеличи производството в международен мащаб. Всички страни, които създават газ сега - Австралия, Катар, Израел и други, могат да раздвижат пазара. Азбучна истина е, че по-голямото произвеждане значи по-конкурентен пазар. Така че, може би, ние няма да сме основният снабдител на газ в България, само че някой различен може да е. Въпросът е в района да се сътвори инфраструктура, която да разрешава тези доставки. Затова идната стъпка да се реализира това е да има диверсификация - на доставки и на цени. Няма значение кой взе участие на пазара, важното е да има огромен брой участници. Пазарът обаче би трябвало да бъде транспарантен и това е доста сериозно сега. Усещането, което имам, е, че би трябвало да се приказва повече за газа от Съединени американски щати като една опция. Това, което се случва тук, на терен, не се трансформира толкоз доста, само че има оптимизъм за бъдещето.

- В този смисъл ролята на страната е да зададе разпоредбите и да остави пазарът да работи самичък?

- Да. Критичният фактор е пазарът, не страната. Държавата би трябвало да даде разпоредбите, да ги направи транспарантни и след това да се отдръпне. Пазарът самичък ще вземе нужните решения.